таило

Речник на българския език

1. таило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

таило е производна форма на тая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. таило — мин. деят. св. прич. ср. р.

таило е производна форма на тая (мин. деят. св. прич. ср. р.).