съплеменник

Речник на българския език

съплѐменник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • саплеменек
  • саплеменик
  • саплеменнек
  • саплеменник
  • саплеминек
  • саплеминик
  • саплеминнек
  • саплеминник
  • съплеменек
  • съплеменик
  • съплеменнек
  • съплеминек
  • съплеминик
  • съплеминнек
  • съплеминник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ле-мен-ник
непълен член съп-ле-мен-ни-ка
пълен член съп-ле-мен-ни-кът
мн.ч. съп-ле-мен-ни-ци
членувано съп-ле-мен-ни-ци-те
бройна форма съп-ле-мен-ни-ци
звателна форма съп-ле-мен-ни-ко