сънародник

Речник на българския език

сънаро̀дник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сънаро̀дници, м. Човек, който е от същия народ; жител на същата държава.

Грешни изписвания (7)

  • санароднек
  • санародник
  • санъроднек
  • санъродник
  • сънароднек
  • сънъроднек
  • сънъродник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-на-род-ник
непълен член съ-на-род-ни-ка
пълен член съ-на-род-ни-кът
мн.ч. съ-на-род-ни-ци
членувано съ-на-род-ни-ци-те
бройна форма съ-на-род-ни-ци
звателна форма съ-на-род-ни-ко