съотечественик

Речник на българския език

съотѐчественик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • саотечественек
  • саотечественик
  • саотечествинек
  • саотечествиник
  • саотечиственек
  • саотечиственик
  • саотечиствинек
  • саотечиствиник
  • саутечественек
  • саутечественик
  • саутечествинек
  • саутечествиник
  • саутечиственек
  • саутечиственик
  • саутечиствинек
  • саутечиствиник
  • съотечественек
  • съотечествинек
  • съотечествиник
  • съотечиственек
  • съотечиственик
  • съотечиствинек
  • съотечиствиник
  • съутечественек
  • съутечественик
  • съутечествинек
  • съутечествиник
  • съутечиственек
  • съутечиственик
  • съутечиствинек
  • съутечиствиник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-о-те-чес-т-ве-ник
непълен член съ-о-те-чес-т-ве-ни-ка
пълен член съ-о-те-чес-т-ве-ни-кът
мн.ч. съ-о-те-чес-т-ве-ни-ци
членувано съ-о-те-чес-т-ве-ни-ци-те
бройна форма съ-о-те-чес-т-ве-ни-ци
звателна форма съ-о-те-чес-т-ве-ни-ко