нашенец

Речник на българския език

на̀шенец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. на̀шенци, м.
1. Човек, който е от нашата страна, сънародник.
2. Човек, който е от нашия край, от нашето населено място; земляк, градски.

Грешни изписвания (3)

  • нашениц
  • нашинец
  • нашиниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ше-нец
непълен член на-ше-не-ца
пълен член на-ше-не-цът
мн.ч. на-шен-ци
членувано на-шен-ци-те
бройна форма на-шен-ци
звателна форма на-ше-не-цо