съкровищница

Речник на българския език

съкро̀вищница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съкро̀вищници, ж.
1. Място, където се съхранява съкровище.
2. Прен. Съвкупност от духовни и/или материални ценности.

Грешни изписвания (15)

  • сакровещнеца
  • сакровещнецъ
  • сакровещница
  • сакровещницъ
  • сакровищнеца
  • сакровищнецъ
  • сакровищница
  • сакровищницъ
  • съкровещнеца
  • съкровещнецъ
  • съкровещница
  • съкровещницъ
  • съкровищнеца
  • съкровищнецъ
  • съкровищницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сък-ро-вищ-ни-ца
членувано сък-ро-вищ-ни-ца-та
мн.ч. сък-ро-вищ-ни-ци
членувано сък-ро-вищ-ни-ци-те
звателна форма