съзакля̀тник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. съзакля̀тници, м. Участник в съзаклятие; заговорник.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- сазаклятнек
- сазаклятник
- сазъклятнек
- сазъклятник
- съзаклятнек
- съзъклятнек
- съзъклятник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съ-зак-лят-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | съ-зак-лят-ни-ка | |
| пълен член | съ-зак-лят-ни-кът | |
| мн.ч. | съ-зак-лят-ни-ци | |
| членувано | съ-зак-лят-ни-ци-те | |
| бройна форма | съ-зак-лят-ни-ци | |
| звателна форма | съ-зак-лят-ни-ко | |