напада̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
напада̀телят, напада̀теля, мн. напада̀тели, м.
1. Този, който пръв започва нападение.
2. В спорта — нападател, чиято задача е да отбелязва точки за отбора си при играта. Централен нападател.
1. Този, който пръв започва нападение.
2. В спорта — нападател, чиято задача е да отбелязва точки за отбора си при играта. Централен нападател.
Грешни изписвания (7)
- нападатил
- напъдател
- напъдатил
- нъпадател
- нъпадатил
- нъпъдател
- нъпъдатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-па-да-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | на-па-да-те-ля | |
| пълен член | на-па-да-те-лят | |
| мн.ч. | на-па-да-те-ли | |
| членувано | на-па-да-те-ли-те | |
| бройна форма | на-па-да-те-ли | |
| звателна форма | на-па-да-те-лю | |