конспиратор

Речник на българския език

конспира̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. конспира̀тори, м. Участник в конспирация.

Грешни изписвания (7)

  • консператор
  • консператур
  • конспиратур
  • кунсператор
  • кунсператур
  • кунспиратор
  • кунспиратур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-с-пи-ра-тор
непълен член кон-с-пи-ра-то-ра
пълен член кон-с-пи-ра-то-рът
мн.ч. кон-с-пи-ра-то-ри
членувано кон-с-пи-ра-то-ри-те
бройна форма кон-с-пи-ра-то-ри
звателна форма кон-с-пи-ра-то-ре