загово̀рник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. загово̀рници, м. Участник в заговор.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- заговорнек
- загуворнек
- загуворник
- зъговорнек
- зъговорник
- зъгуворнек
- зъгуворник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-го-вор-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | за-го-вор-ни-ка | |
| пълен член | за-го-вор-ни-кът | |
| мн.ч. | за-го-вор-ни-ци | |
| членувано | за-го-вор-ни-ци-те | |
| бройна форма | за-го-вор-ни-ци | |
| звателна форма | за-го-вор-ни-ко | |