страшилище

Речник на българския език

страшѝлище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. страшѝлища, ср. Нещо, обикн. живо същество, което всява страх, ужас, паника. Физкултурникът е страшилище за учениците.

Грешни изписвания (15)

  • страшилеште
  • страшилешти
  • страшилеще
  • страшилещи
  • страшилиште
  • страшилишти
  • страшилищи
  • стръшилеште
  • стръшилешти
  • стръшилеще
  • стръшилещи
  • стръшилиште
  • стръшилишти
  • стръшилище
  • стръшилищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-ши-ли-ще
членувано стра-ши-ли-ще-то
мн.ч. стра-ши-ли-ща
членувано стра-ши-ли-ща-та