столица

Речник на българския език

сто̀лица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сто̀лици, ж. Главен град в страна, в който се намират органите на държавната власт парламент, президент, правителство.
прил. сто̀личен, сто̀лична, сто̀лично, мн. сто̀лични. Столична управа. Столичен театър.

Грешни изписвания (3)

  • столеца
  • столецъ
  • столицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ли-ца
членувано сто-ли-ца-та
мн.ч. сто-ли-ци
членувано сто-ли-ци-те
звателна форма