град

Речник на българския език

град съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

градъ̀т, града̀, само ед., м. Ледени зърна, които се образуват в атмосферата и падат като валеж. Падна град. Удари ни град.



градъ̀т, града̀, мн. градовѐ, (два) гра̀да, м.
1. Голямо селище, административен център.
2. Жителите на такова селище. Сякаш целият град е излязъл на улицата.
прил. гра̀дски, гра̀дска, гра̀дско, мн. гра̀дски. Градски транспорт.

Грешни изписвания (1)

  • грат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. град
непълен член гра-да
пълен член гра-дът
мн.ч. гра-до-ве
членувано гра-до-ве-те
бройна форма гра-да
звателна форма