заселище

Речник на българския език

засѐлище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. засѐлища, ср. Неголямо заселено място, нито село, нито град; поселище.

Грешни изписвания (15)

  • заселеште
  • заселешти
  • заселеще
  • заселещи
  • заселиште
  • заселишти
  • заселищи
  • зъселеште
  • зъселешти
  • зъселеще
  • зъселещи
  • зъселиште
  • зъселишти
  • зъселище
  • зъселищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-се-ли-ще
членувано за-се-ли-ще-то
мн.ч. за-се-ли-ща
членувано за-се-ли-ща-та