село

Речник на българския език

1. сѐло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

и село, мн. села, ср.
1. Малко населено място, в което основно занимание на хората е селското стопанство.
2. Прен. Жителите на такова селище. Цялото село се развълнува.същ. умал. селце, мн. селца, ср. Китно селце.

Грешни изписвания (1)

  • селу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ло
членувано се-ло-то
мн.ч. се-ла
членувано се-ла-та

2. Сѐло географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Селу