поселище

Речник на българския език

посѐлище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. посѐлища, ср. Населено място; селище, заселище.

Грешни изписвания (15)

  • поселеште
  • поселешти
  • поселеще
  • поселещи
  • поселиште
  • поселишти
  • поселищи
  • пуселеште
  • пуселешти
  • пуселеще
  • пуселещи
  • пуселиште
  • пуселишти
  • пуселище
  • пуселищи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-се-ли-ще
членувано по-се-ли-ще-то
мн.ч. по-се-ли-ща
членувано по-се-ли-ща-та