престолен

Речник на българския език

престо̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • престолин
  • пристолен
  • пристолин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прес-то-лен
непълен член прес-тол-ния
пълен член прес-тол-ни-ят
ж. р. прес-тол-на
членувано прес-тол-на-та
ср. р. прес-тол-но
членувано прес-тол-но-то
мн. ч. прес-тол-ни
членувано прес-тол-ни-те