спец

Речник на българския език

спец съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спец
непълен член спе-ца
пълен член спе-цът
мн.ч. спе-цо-ве
членувано спе-цо-ве-те
бройна форма спе-цо-ве
звателна форма спе-це