секира

Речник на българския език

секѝра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. секири, ж. Диал. Сечиво с желязно острие и дървена дръжка, с което се разделят на части дърва; брадва.същ. умал. секирче, мн. секирчета, ср.

Грешни изписвания (3)

  • секиръ
  • сикира
  • сикиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ки-ра
членувано се-ки-ра-та
мн.ч. се-ки-ри
членувано се-ки-ри-те
звателна форма