брадва

Речник на българския език

бра̀два съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бра̀дви, ж. Желязно сечиво с дървена дръжка за сечене на дърва; секира.
същ. умал. бра̀двичка, мн. бра̀двички, ж.

Грешни изписвания (1)

  • брадвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. брад-ва
членувано брад-ва-та
мн.ч. брад-ви
членувано брад-ви-те
звателна форма