сатър

Речник на българския език

сатъ̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сатъри, (два) сатъра, м. Вид широка брадва с къса дръжка за кълцане на месо.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • сътър

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-тър
непълен член са-тъ-ра
пълен член са-тъ-рът
мн.ч. са-тъ-ри
членувано са-тъ-ри-те
бройна форма са-тъ-ра
звателна форма —

Връзки