секирче

Речник на българския език

секѝрче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • секирчи
  • сикирче
  • сикирчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-кир-че
членувано се-кир-че-то
мн.ч. се-кир-че-та
членувано се-кир-че-та-та