себепожертвувание

Речник на българския език

себепожертвувание съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-бе-по-жер-т-ву-ва-ние
членувано се-бе-по-жер-т-ву-ва-ни-е-то
мн.ч. се-бе-по-жер-т-ву-ва-ния
членувано се-бе-по-жер-т-ву-ва-ни-я-та