1.
самоу̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
самоука, самоуко, мн. самоуки, прил. Който няма системно училищно образование в определена област, а е придобил умения сам. Самоук художник. Самоук занаятчия. Самоука шивачка.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- самуук
- съмоук
- съмуук
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | са-мо-ук | |
|---|---|---|
| непълен член | са-мо-у-ка | |
| пълен член | са-мо-у-кът | |
| мн.ч. | са-мо-у-ци | |
| членувано | са-мо-у-ци-те | |
| бройна форма | са-мо-у-ка | |
| звателна форма | — | |
2.
самоу̀к
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
самоука, самоуко, мн. самоуки, прил. Който няма системно училищно образование в определена област, а е придобил умения сам. Самоук художник. Самоук занаятчия. Самоука шивачка.
Синоними
- (същ.) самообразован
Грешни изписвания (3)
- самуук
- съмоук
- съмуук
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | са-мо-ук | |
|---|---|---|---|
| непълен член | са-мо-у-кия | ||
| пълен член | са-мо-у-ки-ят | ||
| ж. р. | са-мо-у-ка | ||
| членувано | са-мо-у-ка-та | ||
| ср. р. | са-мо-у-ко | ||
| членувано | са-мо-у-ко-то | ||
| мн. ч. | са-мо-у-ки | ||
| членувано | са-мо-у-ки-те | ||