самообразован

Речник на българския език

1. самообразо̀ван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • самообразовън
  • самообръзован
  • самообръзовън
  • самоубразован
  • самоубразовън
  • самоубръзован
  • самоубръзовън
  • самуобразован
  • самуобразовън
  • самуобръзован
  • самуобръзовън
  • самуубразован
  • самуубразовън
  • самуубръзован
  • самуубръзовън
  • съмообразован
  • съмообразовън
  • съмообръзован
  • съмообръзовън
  • съмоубразован
  • съмоубразовън
  • съмоубръзован
  • съмоубръзовън
  • съмуобразован
  • съмуобразовън
  • съмуобръзован
  • съмуобръзовън
  • съмуубразован
  • съмуубразовън
  • съмуубръзован
  • съмуубръзовън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. са-мо-об-ра-зо-ван
непълен член са-мо-об-ра-зо-ва-ния
пълен член са-мо-об-ра-зо-ва-ни-ят
ж. р. са-мо-об-ра-зо-ва-на
членувано са-мо-об-ра-зо-ва-на-та
ср. р. са-мо-об-ра-зо-ва-но
членувано са-мо-об-ра-зо-ва-но-то
мн. ч. са-мо-об-ра-зо-ва-ни
членувано са-мо-об-ра-зо-ва-ни-те

2. самообразован — мин. страд. прич. м. р.

самообразован е производна форма на самообразовам (мин. страд. прич. м. р.).