самоука

Речник на българския език

1. самоука — ж. р.

самоука е производна форма на самоук (ж. р.).

2. самоука — ед. ч. непълен член

самоука е производна форма на самоук (ед. ч. непълен член).

3. самоука — бройна форма

самоука е производна форма на самоук (бройна форма).