самовъзхищавам

Речник на българския език

самовъзхищавам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самовъзхиштавам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-въз-хи-ща-вам са-мо-въз-хи-ща-ва-ме
2 лице са-мо-въз-хи-ща-ваш са-мо-въз-хи-ща-ва-те
3 лице са-мо-въз-хи-ща-ва са-мо-въз-хи-ща-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-въз-хи-ща-вах са-мо-въз-хи-ща-вах-ме
2 лице са-мо-въз-хи-ща-ва са-мо-въз-хи-ща-вах-те
3 лице са-мо-въз-хи-ща-ва са-мо-въз-хи-ща-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-въз-хи-ща-вах са-мо-въз-хи-ща-вах-ме
2 лице са-мо-въз-хи-ща-ва-ше са-мо-въз-хи-ща-вах-те
3 лице са-мо-въз-хи-ща-ва-ше са-мо-въз-хи-ща-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самовъзхищавал съм самовъзхищавала съм самовъзхищавало съм самовъзхищавали сме
2 лице самовъзхищавал си самовъзхищавала си самовъзхищавало си самовъзхищавали сте
3 лице самовъзхищавал е самовъзхищавала е самовъзхищавало е самовъзхищавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самовъзхищавал бях самовъзхищавала бях самовъзхищавало бяхме самовъзхищавали
2 лице беше самовъзхищавал беше самовъзхищавала беше самовъзхищавало бяхте самовъзхищавали
3 лице беше самовъзхищавал беше самовъзхищавала беше самовъзхищавало бяха самовъзхищавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самовъзхищавам ще самовъзхищаваме
2 лице ще самовъзхищаваш ще самовъзхищавате
3 лице ще самовъзхищава ще самовъзхищават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самовъзхищавал ще съм самовъзхищавала ще съм самовъзхищавало ще сме самовъзхищавали
2 лице ще си самовъзхищавал ще си самовъзхищавала ще си самовъзхищавало ще сте самовъзхищавали
3 лице ще е самовъзхищавал ще е самовъзхищавала ще е самовъзхищавало ще са самовъзхищавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самовъзхищавам щяхме да самовъзхищаваме
2 лице щеше да самовъзхищаваш щяхте да самовъзхищавате
3 лице щеше да самовъзхищава щяха да самовъзхищават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самовъзхищавал щях да съм самовъзхищавала щях да съм самовъзхищавало щяхме да сме самовъзхищавали
2 лице щеше да си самовъзхищавал щеше да си самовъзхищавала щеше да си самовъзхищавало щяхте да сте самовъзхищавали
3 лице щеше да е самовъзхищавал щеше да е самовъзхищавала щеше да е самовъзхищавало щяха да са самовъзхищавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самовъзхищавал съм самовъзхищавала съм самовъзхищавало съм самовъзхищавали сме
2 лице самовъзхищавал си самовъзхищавала си самовъзхищавало си самовъзхищавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самовъзхищавал съм самовъзхищавала съм самовъзхищавало съм самовъзхищавали сме
2 лице самовъзхищавал си самовъзхищавала си самовъзхищавало си самовъзхищавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самовъзхищавал била съм самовъзхищавала било съм самовъзхищавало били сме самовъзхищавали
2 лице бил си самовъзхищавал била си самовъзхищавала било си самовъзхищавало били сте самовъзхищавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самовъзхищавам щяла съм да самовъзхищавам щяло съм да самовъзхищавам щели сме да самовъзхищаваме
2 лице щял си да самовъзхищаваш щяла си да самовъзхищаваш щяло си да самовъзхищаваш щели сте да самовъзхищавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самовъзхищавал щяла съм да съм самовъзхищавала щяло съм да съм самовъзхищавало щели сме да сме самовъзхищавали
2 лице щял си да си самовъзхищавал щяла си да си самовъзхищавала щяло си да си самовъзхищавало щели сте да сте самовъзхищавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самовъзхищавал бих самовъзхищавала бих самовъзхищавало бихме самовъзхищавали
2 лице би самовъзхищавал би самовъзхищавала би самовъзхищавало бихте самовъзхищавали
3 лице би самовъзхищавал би самовъзхищавала би самовъзхищавало биха самовъзхищавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-въз-хи-ща-вай са-мо-въз-хи-ща-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-въз-хи-ща-вал
непълен член са-мо-въз-хи-ща-ва-лия
пълен член са-мо-въз-хи-ща-ва-ли-ят
женски род са-мо-въз-хи-ща-ва-ла
членувано са-мо-въз-хи-ща-ва-ла-та
среден род са-мо-въз-хи-ща-ва-ло
членувано са-мо-въз-хи-ща-ва-ло-то
множествено число са-мо-въз-хи-ща-ва-ли
членувано са-мо-въз-хи-ща-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-въз-хи-ща-вал
женски род са-мо-въз-хи-ща-ва-ла
среден род са-мо-въз-хи-ща-ва-ло
множествено число са-мо-въз-хи-ща-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-въз-хи-ща-ващ
непълен член са-мо-въз-хи-ща-ва-щия
пълен член са-мо-въз-хи-ща-ва-щи-ят
женски род са-мо-въз-хи-ща-ва-ща
членувано са-мо-въз-хи-ща-ва-ща-та
среден род са-мо-въз-хи-ща-ва-що
членувано са-мо-въз-хи-ща-ва-що-то
множествено число са-мо-въз-хи-ща-ва-щи
членувано са-мо-въз-хи-ща-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-въз-хи-ща-вай-ки