бях самовъзхищавала

Речник на българския език

1. бях самовъзхищавала — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

бях самовъзхищавала е производна форма на самовъзхищавам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).