самовъзхищавала съм

Речник на българския език

1. самовъзхищавала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала съм е производна форма на самовъзхищавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзхищавала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала съм е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзхищавала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала съм е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).