самовъзхищавала

Речник на българския език

1. самовъзхищавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самовъзхищавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самовъзхищавала е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самовъзхищавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самовъзхищавала е производна форма на самовъзхищавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самовъзхищавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самовъзхищавала е производна форма на самовъзхищавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).