разчорля

Речник на българския език

1. разчо̀рля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

разчорлиш, мин. св. разчорлих, мин. прич. разчорлил, св.вж. разчорлям.

Грешни изписвания (2)

  • разчорлъ
  • ръзчорля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-чор-ля раз-чор-лим
2 лице раз-чор-лиш раз-чор-ли-те
3 лице раз-чор-ли раз-чор-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-чор-лих раз-чор-лих-ме
2 лице раз-чор-ли раз-чор-лих-те
3 лице раз-чор-ли раз-чор-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-чор-лех раз-чор-лех-ме
2 лице раз-чор-ле-ше раз-чор-лех-те
3 лице раз-чор-ле-ше раз-чор-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчорлил съм разчорлила съм разчорлило съм разчорлили сме
2 лице разчорлил си разчорлила си разчорлило си разчорлили сте
3 лице разчорлил е разчорлила е разчорлило е разчорлили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разчорлил бях разчорлила бях разчорлило бяхме разчорлили
2 лице беше разчорлил беше разчорлила беше разчорлило бяхте разчорлили
3 лице беше разчорлил беше разчорлила беше разчорлило бяха разчорлили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разчорля ще разчорлим
2 лице ще разчорлиш ще разчорлите
3 лице ще разчорли ще разчорлят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разчорлил ще съм разчорлила ще съм разчорлило ще сме разчорлили
2 лице ще си разчорлил ще си разчорлила ще си разчорлило ще сте разчорлили
3 лице ще е разчорлил ще е разчорлила ще е разчорлило ще са разчорлили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разчорля щяхме да разчорлим
2 лице щеше да разчорлиш щяхте да разчорлите
3 лице щеше да разчорли щяха да разчорлят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разчорлил щях да съм разчорлила щях да съм разчорлило щяхме да сме разчорлили
2 лице щеше да си разчорлил щеше да си разчорлила щеше да си разчорлило щяхте да сте разчорлили
3 лице щеше да е разчорлил щеше да е разчорлила щеше да е разчорлило щяха да са разчорлили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчорлел съм разчорлела съм разчорлело съм разчорлели сме
2 лице разчорлел си разчорлела си разчорлело си разчорлели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчорлил съм разчорлила съм разчорлило съм разчорлили сме
2 лице разчорлил си разчорлила си разчорлило си разчорлили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разчорлил била съм разчорлила било съм разчорлило били сме разчорлили
2 лице бил си разчорлил била си разчорлила било си разчорлило били сте разчорлили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разчорля щяла съм да разчорля щяло съм да разчорля щели сме да разчорлим
2 лице щял си да разчорлиш щяла си да разчорлиш щяло си да разчорлиш щели сте да разчорлите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разчорлил щяла съм да съм разчорлила щяло съм да съм разчорлило щели сме да сме разчорлили
2 лице щял си да си разчорлил щяла си да си разчорлила щяло си да си разчорлило щели сте да сте разчорлили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разчорлил бих разчорлила бих разчорлило бихме разчорлили
2 лице би разчорлил би разчорлила би разчорлило бихте разчорлили
3 лице би разчорлил би разчорлила би разчорлило биха разчорлили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-чор-ли раз-чор-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-чор-лен
непълен член раз-чор-ле-ния
пълен член раз-чор-ле-ни-ят
женски род раз-чор-ле-на
членувано раз-чор-ле-на-та
среден род раз-чор-ле-но
членувано раз-чор-ле-но-то
множествено число раз-чор-ле-ни
членувано раз-чор-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-чор-лил
непълен член раз-чор-ли-лия
пълен член раз-чор-ли-ли-ят
женски род раз-чор-ли-ла
членувано раз-чор-ли-ла-та
среден род раз-чор-ли-ло
членувано раз-чор-ли-ло-то
множествено число раз-чор-ли-ли
членувано раз-чор-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-чор-лел
женски род раз-чор-ле-ла
среден род раз-чор-ле-ло
множествено число раз-чор-ле-ли

2. разчорля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разчорля е производна форма на разчорлям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разчорля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разчорля е производна форма на разчорлям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разчорля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разчорля е производна форма на разчорлям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).