разчорлило

Речник на българския език

1. разчорлило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчорлило е производна форма на разчорля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчорлило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчорлило е производна форма на разчорля (мин. деят. св. прич. ср. р.).