разчорлело

Речник на българския език

1. разчорлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчорлело е производна форма на разчорля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчорлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчорлело е производна форма на разчорля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).