разчорлел

Речник на българския език

1. разчорлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчорлел е производна форма на разчорля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчорлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчорлел е производна форма на разчорля (мин. деят. несв. прич. м. р.).