разтръсквам

Речник на българския език

разтръ̀сквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разтръскваш, несв. и разтръскам, св.; Какво. Започвам да тръскам силно. Разтръсквам чантата си, за да падне монетата.

Грешни изписвания (3)

  • разтръсквъм
  • ръзтръсквам
  • ръзтръсквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ръс-к-вам раз-т-ръс-к-ва-ме
2 лице раз-т-ръс-к-ваш раз-т-ръс-к-ва-те
3 лице раз-т-ръс-к-ва раз-т-ръс-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ръс-к-вах раз-т-ръс-к-вах-ме
2 лице раз-т-ръс-к-ва раз-т-ръс-к-вах-те
3 лице раз-т-ръс-к-ва раз-т-ръс-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-ръс-к-вах раз-т-ръс-к-вах-ме
2 лице раз-т-ръс-к-ва-ше раз-т-ръс-к-вах-те
3 лице раз-т-ръс-к-ва-ше раз-т-ръс-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтръсквал съм разтръсквала съм разтръсквало съм разтръсквали сме
2 лице разтръсквал си разтръсквала си разтръсквало си разтръсквали сте
3 лице разтръсквал е разтръсквала е разтръсквало е разтръсквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтръсквал бях разтръсквала бях разтръсквало бяхме разтръсквали
2 лице беше разтръсквал беше разтръсквала беше разтръсквало бяхте разтръсквали
3 лице беше разтръсквал беше разтръсквала беше разтръсквало бяха разтръсквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтръсквам ще разтръскваме
2 лице ще разтръскваш ще разтръсквате
3 лице ще разтръсква ще разтръскват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтръсквал ще съм разтръсквала ще съм разтръсквало ще сме разтръсквали
2 лице ще си разтръсквал ще си разтръсквала ще си разтръсквало ще сте разтръсквали
3 лице ще е разтръсквал ще е разтръсквала ще е разтръсквало ще са разтръсквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтръсквам щяхме да разтръскваме
2 лице щеше да разтръскваш щяхте да разтръсквате
3 лице щеше да разтръсква щяха да разтръскват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтръсквал щях да съм разтръсквала щях да съм разтръсквало щяхме да сме разтръсквали
2 лице щеше да си разтръсквал щеше да си разтръсквала щеше да си разтръсквало щяхте да сте разтръсквали
3 лице щеше да е разтръсквал щеше да е разтръсквала щеше да е разтръсквало щяха да са разтръсквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтръсквал съм разтръсквала съм разтръсквало съм разтръсквали сме
2 лице разтръсквал си разтръсквала си разтръсквало си разтръсквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтръсквал съм разтръсквала съм разтръсквало съм разтръсквали сме
2 лице разтръсквал си разтръсквала си разтръсквало си разтръсквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтръсквал била съм разтръсквала било съм разтръсквало били сме разтръсквали
2 лице бил си разтръсквал била си разтръсквала било си разтръсквало били сте разтръсквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтръсквам щяла съм да разтръсквам щяло съм да разтръсквам щели сме да разтръскваме
2 лице щял си да разтръскваш щяла си да разтръскваш щяло си да разтръскваш щели сте да разтръсквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтръсквал щяла съм да съм разтръсквала щяло съм да съм разтръсквало щели сме да сме разтръсквали
2 лице щял си да си разтръсквал щяла си да си разтръсквала щяло си да си разтръсквало щели сте да сте разтръсквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтръсквал бих разтръсквала бих разтръсквало бихме разтръсквали
2 лице би разтръсквал би разтръсквала би разтръсквало бихте разтръсквали
3 лице би разтръсквал би разтръсквала би разтръсквало биха разтръсквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-т-ръс-к-вай раз-т-ръс-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ръс-к-ван
непълен член раз-т-ръс-к-ва-ния
пълен член раз-т-ръс-к-ва-ни-ят
женски род раз-т-ръс-к-ва-на
членувано раз-т-ръс-к-ва-на-та
среден род раз-т-ръс-к-ва-но
членувано раз-т-ръс-к-ва-но-то
множествено число раз-т-ръс-к-ва-ни
членувано раз-т-ръс-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ръс-к-вал
непълен член раз-т-ръс-к-ва-лия
пълен член раз-т-ръс-к-ва-ли-ят
женски род раз-т-ръс-к-ва-ла
членувано раз-т-ръс-к-ва-ла-та
среден род раз-т-ръс-к-ва-ло
членувано раз-т-ръс-к-ва-ло-то
множествено число раз-т-ръс-к-ва-ли
членувано раз-т-ръс-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ръс-к-вал
женски род раз-т-ръс-к-ва-ла
среден род раз-т-ръс-к-ва-ло
множествено число раз-т-ръс-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-ръс-к-ващ
непълен член раз-т-ръс-к-ва-щия
пълен член раз-т-ръс-к-ва-щи-ят
женски род раз-т-ръс-к-ва-ща
членувано раз-т-ръс-к-ва-ща-та
среден род раз-т-ръс-к-ва-що
членувано раз-т-ръс-к-ва-що-то
множествено число раз-т-ръс-к-ва-щи
членувано раз-т-ръс-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-т-ръс-к-вай-ки