разтръсквали

Речник на българския език

1. разтръсквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтръсквали е производна форма на разтръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтръсквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтръсквали е производна форма на разтръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разтръсквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разтръсквали е производна форма на разтръсквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разтръсквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разтръсквали е производна форма на разтръсквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).