разтръсквало си

Речник на българския език

1. разтръсквало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтръсквало си е производна форма на разтръсквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтръсквало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтръсквало си е производна форма на разтръсквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтръсквало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разтръсквало си е производна форма на разтръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).