разтръсквал си

Речник на българския език

1. разтръсквал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтръсквал си е производна форма на разтръсквам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разтръсквал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтръсквал си е производна форма на разтръсквам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разтръсквал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разтръсквал си е производна форма на разтръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).