разрия

Речник на българския език

разрѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

разриеш, мин. св. разрих, мин. прич. разрил, св. Разрина.

Грешни изписвания (2)

  • разриъ
  • ръзрия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-рия раз-ри-ем
2 лице раз-ри-еш раз-ри-е-те
3 лице раз-рие раз-ри-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-рих раз-рих-ме
2 лице раз-ри раз-рих-те
3 лице раз-ри раз-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ри-ех раз-ри-ех-ме
2 лице раз-ри-е-ше раз-ри-ех-те
3 лице раз-ри-е-ше раз-ри-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разрил съм разрила съм разрило съм разрили сме
2 лице разрил си разрила си разрило си разрили сте
3 лице разрил е разрила е разрило е разрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разрил бях разрила бях разрило бяхме разрили
2 лице беше разрил беше разрила беше разрило бяхте разрили
3 лице беше разрил беше разрила беше разрило бяха разрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разрия ще разрием
2 лице ще разриеш ще разриете
3 лице ще разрие ще разрият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разрил ще съм разрила ще съм разрило ще сме разрили
2 лице ще си разрил ще си разрила ще си разрило ще сте разрили
3 лице ще е разрил ще е разрила ще е разрило ще са разрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разрия щяхме да разрием
2 лице щеше да разриеш щяхте да разриете
3 лице щеше да разрие щяха да разрият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разрил щях да съм разрила щях да съм разрило щяхме да сме разрили
2 лице щеше да си разрил щеше да си разрила щеше да си разрило щяхте да сте разрили
3 лице щеше да е разрил щеше да е разрила щеше да е разрило щяха да са разрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разриел съм разриела съм разриело съм разриели сме
2 лице разриел си разриела си разриело си разриели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разрил съм разрила съм разрило съм разрили сме
2 лице разрил си разрила си разрило си разрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разрил била съм разрила било съм разрило били сме разрили
2 лице бил си разрил била си разрила било си разрило били сте разрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разрия щяла съм да разрия щяло съм да разрия щели сме да разрием
2 лице щял си да разриеш щяла си да разриеш щяло си да разриеш щели сте да разриете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разрил щяла съм да съм разрила щяло съм да съм разрило щели сме да сме разрили
2 лице щял си да си разрил щяла си да си разрила щяло си да си разрило щели сте да сте разрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разрил бих разрила бих разрило бихме разрили
2 лице би разрил би разрила би разрило бихте разрили
3 лице би разрил би разрила би разрило биха разрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-рий раз-рий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-рит
непълен член раз-ри-тия
пълен член раз-ри-ти-ят
женски род раз-ри-та
членувано раз-ри-та-та
среден род раз-ри-то
членувано раз-ри-то-то
множествено число раз-ри-ти
членувано раз-ри-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-рил
непълен член раз-ри-лия
пълен член раз-ри-ли-ят
женски род раз-ри-ла
членувано раз-ри-ла-та
среден род раз-ри-ло
членувано раз-ри-ло-то
множествено число раз-ри-ли
членувано раз-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ри-ел
женски род раз-ри-е-ла
среден род раз-ри-е-ло
множествено число раз-ри-е-ли