разрил е

Речник на българския език

1. разрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разрил е е производна форма на разрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разрил е е производна форма на разрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).