разрили

Речник на българския език

1. разрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разрили е производна форма на разрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разрили е производна форма на разрия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).