разрил

Речник на българския език

1. разрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разрил е производна форма на разрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разрил — мин. деят. св. прич. м. р.

разрил е производна форма на разрия (мин. деят. св. прич. м. р.).