разрил
1.
разрил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разрил
е производна форма
на разрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разрил —
мин. деят. св. прич. м. р.
разрил
е производна форма
на разрия (мин. деят. св. прич. м. р.).