разправа

Речник на българския език

разпра̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разправи, ж. Караница, спор, разпра, препирня, разправяне.

Грешни изписвания (3)

  • разправъ
  • ръзправа
  • ръзправъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-п-ра-ва
членувано раз-п-ра-ва-та
мн.ч. раз-п-ра-ви
членувано раз-п-ра-ви-те
звателна форма