разправите

Речник на българския език

1. разправите — мн. ч. членувано

разправите е производна форма на разправа (мн. ч. членувано).

2. разправите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

разправите е производна форма на разправя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).