разписка

Речник на българския език

1. ра̀зписка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разписки, ж. Бележка (обикн. с подпис и печат), която се дава в уверение на това, че нещо е получено или заплатено. Разписка за тока.

Грешни изписвания (3)

  • разпеска
  • разпескъ
  • разпискъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-пис-ка
членувано раз-пис-ка-та
мн.ч. раз-пис-ки
членувано раз-пис-ки-те
звателна форма

2. разписка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разписка е производна форма на разпискам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разписка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разписка е производна форма на разпискам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разписка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разписка е производна форма на разпискам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).