квитанция

Речник на българския език

квита̀нция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. квита̀нции, ж. Разписка, която се издава при внасяне на пари или ценности. Дадоха ли ти квитанция, че си платил таксата?

Грешни изписвания (11)

  • кветанцеа
  • кветанцеъ
  • кветанцея
  • кветанциа
  • кветанциъ
  • кветанция
  • квитанцеа
  • квитанцеъ
  • квитанцея
  • квитанциа
  • квитанциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кви-тан-ция
членувано кви-тан-ци-я-та
мн.ч. кви-тан-ции
членувано кви-тан-ци-и-те
звателна форма