раздвоявам

Речник на българския език

раздвоя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

раздвояваш, несв. и раздвоя, св.
1. Какво. Разделям едно съставно цяло на две части. Раздвоявам конец.
2. Прен. Кого. Предизвиквам раздвоеност.
раздвоявам се/раздвоя се. — Колебая се при избор между две неща.

Грешни изписвания (7)

  • раздвоявъм
  • раздвуявам
  • раздвуявъм
  • ръздвоявам
  • ръздвоявъм
  • ръздвуявам
  • ръздвуявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-д-во-я-вам раз-д-во-я-ва-ме
2 лице раз-д-во-я-ваш раз-д-во-я-ва-те
3 лице раз-д-во-я-ва раз-д-во-я-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-д-во-я-вах раз-д-во-я-вах-ме
2 лице раз-д-во-я-ва раз-д-во-я-вах-те
3 лице раз-д-во-я-ва раз-д-во-я-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-д-во-я-вах раз-д-во-я-вах-ме
2 лице раз-д-во-я-ва-ше раз-д-во-я-вах-те
3 лице раз-д-во-я-ва-ше раз-д-во-я-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице раздвоявал съм раздвоявала съм раздвоявало съм раздвоявали сме
2 лице раздвоявал си раздвоявала си раздвоявало си раздвоявали сте
3 лице раздвоявал е раздвоявала е раздвоявало е раздвоявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях раздвоявал бях раздвоявала бях раздвоявало бяхме раздвоявали
2 лице беше раздвоявал беше раздвоявала беше раздвоявало бяхте раздвоявали
3 лице беше раздвоявал беше раздвоявала беше раздвоявало бяха раздвоявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще раздвоявам ще раздвояваме
2 лице ще раздвояваш ще раздвоявате
3 лице ще раздвоява ще раздвояват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм раздвоявал ще съм раздвоявала ще съм раздвоявало ще сме раздвоявали
2 лице ще си раздвоявал ще си раздвоявала ще си раздвоявало ще сте раздвоявали
3 лице ще е раздвоявал ще е раздвоявала ще е раздвоявало ще са раздвоявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да раздвоявам щяхме да раздвояваме
2 лице щеше да раздвояваш щяхте да раздвоявате
3 лице щеше да раздвоява щяха да раздвояват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм раздвоявал щях да съм раздвоявала щях да съм раздвоявало щяхме да сме раздвоявали
2 лице щеше да си раздвоявал щеше да си раздвоявала щеше да си раздвоявало щяхте да сте раздвоявали
3 лице щеше да е раздвоявал щеше да е раздвоявала щеше да е раздвоявало щяха да са раздвоявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице раздвоявал съм раздвоявала съм раздвоявало съм раздвоявали сме
2 лице раздвоявал си раздвоявала си раздвоявало си раздвоявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице раздвоявал съм раздвоявала съм раздвоявало съм раздвоявали сме
2 лице раздвоявал си раздвоявала си раздвоявало си раздвоявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм раздвоявал била съм раздвоявала било съм раздвоявало били сме раздвоявали
2 лице бил си раздвоявал била си раздвоявала било си раздвоявало били сте раздвоявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да раздвоявам щяла съм да раздвоявам щяло съм да раздвоявам щели сме да раздвояваме
2 лице щял си да раздвояваш щяла си да раздвояваш щяло си да раздвояваш щели сте да раздвоявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм раздвоявал щяла съм да съм раздвоявала щяло съм да съм раздвоявало щели сме да сме раздвоявали
2 лице щял си да си раздвоявал щяла си да си раздвоявала щяло си да си раздвоявало щели сте да сте раздвоявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих раздвоявал бих раздвоявала бих раздвоявало бихме раздвоявали
2 лице би раздвоявал би раздвоявала би раздвоявало бихте раздвоявали
3 лице би раздвоявал би раздвоявала би раздвоявало биха раздвоявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-д-во-я-вай раз-д-во-я-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-д-во-я-ван
непълен член раз-д-во-я-ва-ния
пълен член раз-д-во-я-ва-ни-ят
женски род раз-д-во-я-ва-на
членувано раз-д-во-я-ва-на-та
среден род раз-д-во-я-ва-но
членувано раз-д-во-я-ва-но-то
множествено число раз-д-во-я-ва-ни
членувано раз-д-во-я-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-д-во-я-вал
непълен член раз-д-во-я-ва-лия
пълен член раз-д-во-я-ва-ли-ят
женски род раз-д-во-я-ва-ла
членувано раз-д-во-я-ва-ла-та
среден род раз-д-во-я-ва-ло
членувано раз-д-во-я-ва-ло-то
множествено число раз-д-во-я-ва-ли
членувано раз-д-во-я-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-д-во-я-вал
женски род раз-д-во-я-ва-ла
среден род раз-д-во-я-ва-ло
множествено число раз-д-во-я-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-д-во-я-ващ
непълен член раз-д-во-я-ва-щия
пълен член раз-д-во-я-ва-щи-ят
женски род раз-д-во-я-ва-ща
членувано раз-д-во-я-ва-ща-та
среден род раз-д-во-я-ва-що
членувано раз-д-во-я-ва-що-то
множествено число раз-д-во-я-ва-щи
членувано раз-д-во-я-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-д-во-я-вай-ки