разполовявам

Речник на българския език

разполовя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разполовяваш, несв. и разполовя, св.; Кого, какво. Правя на две половини; разделям. Разполових пицата.

Грешни изписвания (15)

  • разполовявъм
  • разполувявам
  • разполувявъм
  • разпуловявам
  • разпуловявъм
  • разпулувявам
  • разпулувявъм
  • ръзполовявам
  • ръзполовявъм
  • ръзполувявам
  • ръзполувявъм
  • ръзпуловявам
  • ръзпуловявъм
  • ръзпулувявам
  • ръзпулувявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ло-вя-вам раз-по-ло-вя-ва-ме
2 лице раз-по-ло-вя-ваш раз-по-ло-вя-ва-те
3 лице раз-по-ло-вя-ва раз-по-ло-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ло-вя-вах раз-по-ло-вя-вах-ме
2 лице раз-по-ло-вя-ва раз-по-ло-вя-вах-те
3 лице раз-по-ло-вя-ва раз-по-ло-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ло-вя-вах раз-по-ло-вя-вах-ме
2 лице раз-по-ло-вя-ва-ше раз-по-ло-вя-вах-те
3 лице раз-по-ло-вя-ва-ше раз-по-ло-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разполовявал съм разполовявала съм разполовявало съм разполовявали сме
2 лице разполовявал си разполовявала си разполовявало си разполовявали сте
3 лице разполовявал е разполовявала е разполовявало е разполовявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разполовявал бях разполовявала бях разполовявало бяхме разполовявали
2 лице беше разполовявал беше разполовявала беше разполовявало бяхте разполовявали
3 лице беше разполовявал беше разполовявала беше разполовявало бяха разполовявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разполовявам ще разполовяваме
2 лице ще разполовяваш ще разполовявате
3 лице ще разполовява ще разполовяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разполовявал ще съм разполовявала ще съм разполовявало ще сме разполовявали
2 лице ще си разполовявал ще си разполовявала ще си разполовявало ще сте разполовявали
3 лице ще е разполовявал ще е разполовявала ще е разполовявало ще са разполовявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разполовявам щяхме да разполовяваме
2 лице щеше да разполовяваш щяхте да разполовявате
3 лице щеше да разполовява щяха да разполовяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разполовявал щях да съм разполовявала щях да съм разполовявало щяхме да сме разполовявали
2 лице щеше да си разполовявал щеше да си разполовявала щеше да си разполовявало щяхте да сте разполовявали
3 лице щеше да е разполовявал щеше да е разполовявала щеше да е разполовявало щяха да са разполовявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разполовявал съм разполовявала съм разполовявало съм разполовявали сме
2 лице разполовявал си разполовявала си разполовявало си разполовявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разполовявал съм разполовявала съм разполовявало съм разполовявали сме
2 лице разполовявал си разполовявала си разполовявало си разполовявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разполовявал била съм разполовявала било съм разполовявало били сме разполовявали
2 лице бил си разполовявал била си разполовявала било си разполовявало били сте разполовявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разполовявам щяла съм да разполовявам щяло съм да разполовявам щели сме да разполовяваме
2 лице щял си да разполовяваш щяла си да разполовяваш щяло си да разполовяваш щели сте да разполовявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разполовявал щяла съм да съм разполовявала щяло съм да съм разполовявало щели сме да сме разполовявали
2 лице щял си да си разполовявал щяла си да си разполовявала щяло си да си разполовявало щели сте да сте разполовявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разполовявал бих разполовявала бих разполовявало бихме разполовявали
2 лице би разполовявал би разполовявала би разполовявало бихте разполовявали
3 лице би разполовявал би разполовявала би разполовявало биха разполовявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-по-ло-вя-вай раз-по-ло-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-вя-ван
непълен член раз-по-ло-вя-ва-ния
пълен член раз-по-ло-вя-ва-ни-ят
женски род раз-по-ло-вя-ва-на
членувано раз-по-ло-вя-ва-на-та
среден род раз-по-ло-вя-ва-но
членувано раз-по-ло-вя-ва-но-то
множествено число раз-по-ло-вя-ва-ни
членувано раз-по-ло-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-вя-вал
непълен член раз-по-ло-вя-ва-лия
пълен член раз-по-ло-вя-ва-ли-ят
женски род раз-по-ло-вя-ва-ла
членувано раз-по-ло-вя-ва-ла-та
среден род раз-по-ло-вя-ва-ло
членувано раз-по-ло-вя-ва-ло-то
множествено число раз-по-ло-вя-ва-ли
членувано раз-по-ло-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-вя-вал
женски род раз-по-ло-вя-ва-ла
среден род раз-по-ло-вя-ва-ло
множествено число раз-по-ло-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-вя-ващ
непълен член раз-по-ло-вя-ва-щия
пълен член раз-по-ло-вя-ва-щи-ят
женски род раз-по-ло-вя-ва-ща
членувано раз-по-ло-вя-ва-ща-та
среден род раз-по-ло-вя-ва-що
членувано раз-по-ло-вя-ва-що-то
множествено число раз-по-ло-вя-ва-щи
членувано раз-по-ло-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-по-ло-вя-вай-ки