разполовя

Речник на българския език

разполовя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

разполовиш, мин. св. разполових, мин. прич. разполовил, св.вж. разполовявам.

Грешни изписвания (16)

  • разполовйа
  • разполовйъ
  • разполувйа
  • разполувйъ
  • разпуловйа
  • разпуловйъ
  • разпулувйа
  • разпулувйъ
  • ръзполовйа
  • ръзполовйъ
  • ръзполувйа
  • ръзполувйъ
  • ръзпуловйа
  • ръзпуловйъ
  • ръзпулувйа
  • ръзпулувйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ло-вя раз-по-ло-вим
2 лице раз-по-ло-виш раз-по-ло-ви-те
3 лице раз-по-ло-ви раз-по-ло-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ло-вих раз-по-ло-вих-ме
2 лице раз-по-ло-ви раз-по-ло-вих-те
3 лице раз-по-ло-ви раз-по-ло-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-по-ло-вях раз-по-ло-вях-ме
2 лице раз-по-ло-ве-ше раз-по-ло-вях-те
3 лице раз-по-ло-ве-ше раз-по-ло-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разполовил съм разполовила съм разполовило съм разполовили сме
2 лице разполовил си разполовила си разполовило си разполовили сте
3 лице разполовил е разполовила е разполовило е разполовили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разполовил бях разполовила бях разполовило бяхме разполовили
2 лице беше разполовил беше разполовила беше разполовило бяхте разполовили
3 лице беше разполовил беше разполовила беше разполовило бяха разполовили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разполовя ще разполовим
2 лице ще разполовиш ще разполовите
3 лице ще разполови ще разполовят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разполовил ще съм разполовила ще съм разполовило ще сме разполовили
2 лице ще си разполовил ще си разполовила ще си разполовило ще сте разполовили
3 лице ще е разполовил ще е разполовила ще е разполовило ще са разполовили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разполовя щяхме да разполовим
2 лице щеше да разполовиш щяхте да разполовите
3 лице щеше да разполови щяха да разполовят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разполовил щях да съм разполовила щях да съм разполовило щяхме да сме разполовили
2 лице щеше да си разполовил щеше да си разполовила щеше да си разполовило щяхте да сте разполовили
3 лице щеше да е разполовил щеше да е разполовила щеше да е разполовило щяха да са разполовили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разполовял съм разполовяла съм разполовяло съм разполовели сме
2 лице разполовял си разполовяла си разполовяло си разполовели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разполовил съм разполовила съм разполовило съм разполовили сме
2 лице разполовил си разполовила си разполовило си разполовили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разполовил била съм разполовила било съм разполовило били сме разполовили
2 лице бил си разполовил била си разполовила било си разполовило били сте разполовили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разполовя щяла съм да разполовя щяло съм да разполовя щели сме да разполовим
2 лице щял си да разполовиш щяла си да разполовиш щяло си да разполовиш щели сте да разполовите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разполовил щяла съм да съм разполовила щяло съм да съм разполовило щели сме да сме разполовили
2 лице щял си да си разполовил щяла си да си разполовила щяло си да си разполовило щели сте да сте разполовили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разполовил бих разполовила бих разполовило бихме разполовили
2 лице би разполовил би разполовила би разполовило бихте разполовили
3 лице би разполовил би разполовила би разполовило биха разполовили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-по-ло-ви раз-по-ло-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-вен
непълен член раз-по-ло-ве-ния
пълен член раз-по-ло-ве-ни-ят
женски род раз-по-ло-ве-на
членувано раз-по-ло-ве-на-та
среден род раз-по-ло-ве-но
членувано раз-по-ло-ве-но-то
множествено число раз-по-ло-ве-ни
членувано раз-по-ло-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-вил
непълен член раз-по-ло-ви-лия
пълен член раз-по-ло-ви-ли-ят
женски род раз-по-ло-ви-ла
членувано раз-по-ло-ви-ла-та
среден род раз-по-ло-ви-ло
членувано раз-по-ло-ви-ло-то
множествено число раз-по-ло-ви-ли
членувано раз-по-ло-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-по-ло-вял
женски род раз-по-ло-вя-ла
среден род раз-по-ло-вя-ло
множествено число раз-по-ло-ве-ли