разполовило

Речник на българския език

1. разполовило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разполовило е производна форма на разполовя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разполовило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разполовило е производна форма на разполовя (мин. деят. св. прич. ср. р.).